Определяне на времето чрез наблюдения на небесните светила - звезди и слънце, е било много трудно и неудобно. Достъп за това имали само древните учени — астрономи, които извършвали наблюденията чрез специални астрономически инструменти.
Дължината на хвърлената сянка от предметите е послужила по-бързо и практическо определяне на времето. Първият показател на времето — т. Нар. слънчев часовник, е представлявал един обикновен прът забит в земята. Неговата, сянка е била много дълга сутрин, намалявайки до минимум на обед, за да стане отново дълга вечер при залез слънце. С такива слънчеви часовници са си служили древните жители на Месопотамия и Египет (2000 г. пр. н. е.). По-късно обикновеният прът е бил заменен с каменни стълбове, поставяни обикновено, по площадите, пред храмовете или дворците. Тези слънчеви часовници се наричали ГНОМОНИ (фиг. 1). Те давали приблизителна точност, тъй като през различните месеци и сезони слънчевите дни не са еднакви. Сянката на този гномон падала върху разчертаната на земята „скала“ с приблизително равни интервали от време, но с различни разстояния помежду си.
През V в. преди н. е. цивилизованите народи (араби, гърци, римляни) вече притежавали друг, по-точен показател на времето — слънчевия часовник, който можем да наречем ГНОМОН с цифреник. Неговият показател обаче, не е бил вече вертикален, а наклонен на известен, ъгъл, благодарение на което сянката се е менила само по големина. Слънчевите часовници са били строени върху стените на сградите или върху специални колони. Правени са и преносими слънчеви часовници в различни форми и големини (фиг. 2). Владетелите и богатите са имали такива от скъпоценни камъни и благородни метали. И до днес има запазени от тези антични часовници.
Слънчевите часовници са служели само през деня. Тяхната употреба след залязване на слънцето е била невъзможна. По-практични в това отношение били маслените ламби-часовници. Те представлявали градуирани съдове, разграфени на равни интервали. Времето се отчитало по нивото на маслото, което се изменяло при горенето.