Архив за етикет: измерване на времето

Уреди за измерване на времето

Определяне на времето чрез наблюдения на небесните светила – звезди и слънце, е било много трудно и неудобно. Достъп за това имали само древните учени — астрономи, които извършвали наблюденията чрез специални астрономически инструменти.

Дължината на хвърлената сянка от предметите е послужила по-бързо и практическо определяне на времето. Първият показател на времето — т. Нар. слънчев часовник, е представлявал един обикновен прът забит в земята. Неговата, сянка е била много дълга сутрин, намалявайки до минимум на обед, за да стане отново дълга вечер при залез слънце. С такива слънчеви часовници са си служили древните жители на Месопотамия и Египет (2000 г. пр. н. е.). По-късно обикновеният прът е бил заменен с каменни стълбове, поставяни обикновено, по площадите, пред храмовете или дворците. Тези слънчеви часовници се наричали ГНОМОНИ (фиг. 1). Те давали приблизителна точност, тъй като през различните месеци и сезони слънчевите дни не са еднакви. Сянката на този гномон падала върху разчертаната на земята „скала“ с приблизително равни интервали от време, но с различни разстояния помежду си.

 Слънчев часовник с цифреник

Фиг. 1. Слънчев часовник с цифреник

През V в. преди н. е. цивилизованите народи (араби, гърци, римляни) вече притежавали друг, по-точен показател на времето — слънчевия часовник, който можем да наречем ГНОМОН с цифреник. Неговият показател обаче, не е бил вече вертикален, а наклонен на известен, ъгъл, благодарение на което сянката се е менила само по големина. Слънчевите часовници са били строени върху стените на сградите или върху специални колони. Правени са и преносими слънчеви часовници в различни форми и големини (фиг. 2). Владетелите и богатите са имали такива от скъпоценни камъни и благородни метали. И до днес има запазени от тези антични часовници.

Преносим слънчев часовник

Фиг. 2. Преносим слънчев часовник

Слънчевите часовници са служели само през деня. Тяхната употреба след залязване на слънцето е била невъзможна. По-практични в това отношение били маслените ламби-часовници. Те представлявали градуирани съдове, разграфени на равни интервали. Времето се отчитало по нивото на маслото, което се изменяло при горенето.

Основни принципи за измерване на времето

За часовницитеПонятието за време и потребността от неговото определяне е било известно на хората още в древността. Но за да се даде правилна оценка на това понятие, необходимо е то да се разгледа в светлината на диалектическо-материалистическата философия за движението на материята. Светът се развива по законите за движение на материята, която е неделима от понятието за пространство и време.
Измерването на времето е един от елементите на марксистко-ленинското пoзнание за природата и играе важна роля в организацията на производството и културата.
Като основа (единица) за измерване на времето е служило периодическото денонощно завъртване на земното кълбо около своята ос и около небесните светила. Още първобитните хора са наблюдавали смяната на деня с нощта и са се ориентирали за времето. Наблюдаването на небесните тела и тяхното движение дало повод за разпределяне на времето по астрономически път.
Известно е, че всички светила и слънцето изгряват от изток, достигат най-високата си точка, като пресичат меридиана lia на дадено място, и залязват на запад. Преминаването на светилото през мердиана на дадено място се нарича кулминация. Най-високото положение е горна кулминация, а най-ниското — долна кулминация.
Промеждутъкът от време между две последователни горни кулминации представлява едно денонощие.Звезден часовникЗвездно денонощие се нарича промеждутъкът от време между две последователни горни кулминации на дадена звезда. Това време се равнява на времето за завъртането на земята около нейната ос по отношение на дадената звезда. Звездното денонощие е постоянна величина, която се равнява на 23 ч, 56 мин и 4 сек.
Това дава възможност да се построят звездни часовници. Практическо приложение те имат поради явяващата се разлика от около 3 мин и 56 сек от действителното време, но затова пък имат ценно приложение в астрономическите обсерватории за сверяване и калибриране на часовниците по дадена звезда.